... след като прочетох за вдъхновението в 4 части. Четох него може би повече от час – интересен е! Леле, колко е интересен! До толкова, че да не съм вярвала, че е възможно да съществува такъв човек. Затова харесвам това място, срещат се невероятни хора! Хора, които мога да ги чета без време да имам дъх да си поема, защото просто ми е интересно, защото просто съм чувала някои от тези неща, и то не малка част. Хора, които ме втрещяват – с откровенията си, с живота си, със себе си. И ме обогатяват, и ме учат, колкото и налудничаво да звучи. Искам да говоря с тях, да ми разказват, да ги слушам, да излеят себе си върху мен, да ги попия. А тази седмица почти нямах тази възможност. Като изключим, разбира се, разговора ни днес на връщане. Толкова е права и толкова шумна, и толкова умна, и красива. Възхищавам й се – за смелостта, която има, и за усмивката й. А това, което ми каза – до някъде сякаш очите ми отвори, че аз не търся какво да е, а приключение, че аз всъщност въобще не търся, аз се забавлявам. Тъй че... искам да се забавляваме двама, трима, повече – колкото дойде, да се забавляваме, а с него, ако може, малко по-забавно да ми бъде... защото съдба ли е, не знам, обаче нещо има, пърха... пеперуди май бяха. Усмивка.
