Мили мой... мисля си... колко дълго те чаках... нощи цели.
Тогава ти се появяваше пред витрината на бара, а аз поръчвах нашата песен.
Седеше там дълго, а аз вътре танцувах. Ти музиката не чуваше, само мен гледаше... как се движа.
А музиката вървеше... като че прави любов с мен. Движенията ми те обгръщаха... като че правя любов с теб... но през стъкло.
А ти ме гледаше с очи... като че правиш любов.
Цяла нощ само теб съм искала... и стъклото съм докосвала, и теб през него... а понякога отражението си върху теб виждах.
И само за теб мислех... мили мой – как при мен ще дойдеш, как на моята маса ще седнеш, как мен ще пиеш, а аз мартини.
Тук не е място, където можеш сам да бъдеш. Това не е нещо, което можеш сам да направиш. Имаш нужда от партньор... аз съм тази, от която се нуждаеш. Виждам го, усещам го!
Така пораснах – сама зад стъклото, вътре на топло, а ти навън – и мен гледаше толкова дълго.
Ела! Не искам сама още една нощ да бъда...
Тук има дансинг, но с теб и на масата можем да го направим.
И сега пак опитваш мен да съблазниш, а тялото ми поддава се. Искаш дрехите си да свалиш, но не го прави още – има няколко неща, които искам преди това да ти покажа.
Аз ще изляза при теб, ще те изуча целия, ще те открия, ще ти покажа как можеш да яздиш, ще ти покажа някои мои тайни, ще те накарам името ми да крещиш... да го крещиш, като че съм божествена!
Усещаш ли вкусът на покварата... вече?
