Нощите ми с теб са много дълги. Нежно е да гледам как клепките ти трепкат под усамотението на съня. А когато се усмихваш насън, времето за мен спира да тече. Никога не съм ти го казвала, поне не гласно – случвало се е да спомена за това в някой наш безмълвен разговор. Говоря за тогава, когато се запознахме. Винаги съм искала, късно нощем, да те попитам – а ти помниш ли как се запознахме?... но така и не съм успяла да го сторя... все още. Теб не искам да будя от съня. По-добре отгоре ти да бдя. Та нали в затворените ти очи, аз съм, и до теб спя?!
Аз ще ти говоря тихо,
да ме чуеш само ти.
А денят беше прекрасен, принадлежеше на август и лятото се пропиваше в кожата ми. Толкова навътре, че когато погледнах в огледалото, в купчинка сол се бях превърнала. Цветен беше залезът, горещ, но ти в контраст с яркостта му беше... и в унисон с топлината. Кожата ти като жерава ми изглежда – съблазняваща и едновременно с това толкова пареща. Тялото ти за миг през пространството мина, но остана духът ти във въздуха да витае. А очи като твоите отдавна в мечтите ми съм рисувала – тихи и спокойни, като отдавна укротена река. Вглеждаш се надълбоко и тя те отвежда в дълбините на една, може би, изтерзана душа. И усмивката тогава ме привлече – издаваше тя единствена, че момче срещу мен седи, а не в мъж се вглеждам.
Кажи ми, имаш ли сърце.
До тебе ще остана
По-късно същата нощ в теб исках силно да се притисна и наум да ти прошепна някъде далеч да избягаме, двамата само... в света. Лицето ти исках да разглеждам, но очите единствено виждах. А ти ме гледаше, така ме виждаше... И докато в прегръдката на дъха ти потъвах, чудя се и в моите ли очи за мечти далечни се четеше? Нощта беше като дежа ву на нещо случило се, не особено отдавна, в сън един незабравен, от който снимка една единствена има останала като доказателство, че реалност бил е, макар и мистичен. Снимката и многото топлина в слабото тяло, тресящо се от разтърсващите пориви на летния разгневен вятър, приковал дивото море в беснотията си.
Аз ли бях онази вечер момичето, което ти
следеше цяла нощ с очи?
Тогава силуетът ти на обратната страна на клепачите ми се прогори и съществото ми с движенията ти се изпълни. Кожата ми вибрациите на гласа ти долови и тялото ми изцяло на момента се отдаде. До мен тих те чувствах и очи до теб исках да затворя, но толкова по-хубаво беше лицето ти на целувка разстояние от мен да гледам.
И аз ли съм за тебе тази, която буден те държи?
Хайде честно ми кажи!
Така се запознахме, а часове по-късно в съня ми отново се срещнахме... и от тогава всяка нощ като гост в моя дом те посрещам. А сутрин ключа под изливалката тихо оставяш, внимателно портата на градината затваряш. В сянката на дървото на отсрещния тротоар се скриваш и докато луната се покаже, седиш и моя прозорец наблюдаваш. По залез слънце аз очите си отварям и душата си разбуждам, тайно зад завесата заставам и те гледам. Викам те при мен и от сладостта ми ти давам да вкусиш, от изяществото ми ти позволявам да отпиеш, с топлината си те успокоявам и после те отнасям. В прегръдките ми нощем спиш, а аз над теб бдя да не разбуди някой зелените ти очи.
В ръцете ти е най - добре,
хайде погали ме.
