Не искам да го виждам.
Последния път, когато бях там,
цветята бяха в ръцете ми,
а очите ми – в неговите.
След като се разделихме
лицето ми неговия аромат беше попило.
Не искам пак.
Добре ми е далеч да съм от него.
Не искам брадата му бузата ми да драска.
Парфюмът му по себе си не искам пак.
Този път само едно “здравей” ще е
и нищо повече.
Не знам дори дали и това ще му дам.
Този път ще съм само зрител.
Искам да съм само зрител...
защото ме е страх.
И единственото,
което ще му нашепна е –
весело лято!
И веднъж
поне
си спомни за мен...
Така,
както аз сънувах го,
а телефонът ми, за да посрещна изгрева, иззвъня.
А искам просто да съм там...
искам си изгревите с тях,
искам си смеха ни,
искам си вкусът на сол в кожата ми...
искам нощите с тях,
перваза и кея искам,
звездите и разговорите искам...
топлината им.
Там
да съм
с тях
искам.
Още малко.
И да не го виждам...
Толкова добре ми е,
когато далеч е...
Само с моите
мечти и страсти
искам да съм
СЕГА!
Той изгаря кожата ми!
