За последен път.
Защото за последен път ще те видя, за последен път ще те докосна, за последен път ще си помисля, че някога съм можела да те имам, за последен път ще се потопя в аромата на афтършейфа ти, за последен път ще гледам детската ти усмивка, за последен път ще следя хода на игривите ти очи, за последен път ще потъвам в странната ти и единствена интонация, за последен път ще седя там, за последен път ще си пред мен, за последен път ще те имам, ще те имам... без разрешението ти, за последен път. Още веднъж, Викторе, ще се докосна до обаянието ти, още веднъж, Викторе, ще се зачудя Виктор ли си всъщност, още веднъж, Викторе, ще те гледам и ще вярвам, че точно Виктор си. За още един миг през съзнанието ми ще мине мисълта, че може би Филип си, че груб си, че загубил вяра си, че любовта не виждаш, че не можеш да понасяш славата си, че не можещ да спасиш приятелите си, че усещаш как хората губят се, но и звук не се изтръгва от гърлото ти, за да ги върнеш. Може би за миг пак ще си помисля дали пък пред мен Филип не стои и не се присмива тихо на детската ми вяра и чистия ми ентусиазъм. Като че в друго измерение ще излетиш и просто като Малкълм ще излезеш и ще се смееш, и ще наблюдаваш, и ще се смееш, и ще пееш, и ще се смееш, и ще танцуваш, но ще се смееш. Ето, това е... днес за последно до тези твои образи ще се докосна. После само погледът на Виктор ще ми остане, усмивката на Малкълм и шепота на Филип.
И една съблазън... на име Велчовски.
