Страхлива съм. Изплаших се. Започнах да си намирам оправдания – че не е вечер, че няма да се прибере, че ще остане да репетира, че трябва да се прибера аз бързо, заради бала, че нямам време да го чакам, че прекалено много хора минават, че ако ни е писано да се запознаем наистина, ще го направим, че имаме още една възможност, че още нищо не е загубено... че толкова много ми е дал, егоист ще съм, ако го моля за още, че просто има време, като че не идва лято, като че няма да го пусна да отлети с морския бриз. Обадих се, говорих с разни хора, те ми казаха, че съм права, съгласиха се с мен, но много добре знаеха, че не е така, че днес беше почти перфектно, а аз най-добре го знаех от тях. И така... не се срещнахме, но беше прекрасен.
