02 април 2010

Два дни по-късно

Чел ли е Той някога думите ти?


Или всеки път е оставал сляп и глух,


Както ти безмълвна от присъствието му.


Чувал ли е Той някога молитвите ти?


Или всеки път те е губил сред тълпата.




Защото на моя Него не му трябва нищо повече


От една секунда в моето безвремие,


За да създаде 100-и-някоята мечта.




Просто през ума ми мина изражението му,


Ако снимката си види и думите под нея,


Какво в главата му би се завъртяло.


Или бездиханен би останал


Като мен, когато полъхът от походката му усетя


На километри вече, а аз за миг обръщам се.




но.търсачките.не.прихващат.блога