Лесно се впечатлявам, но трудно се възхищавам. Малко са хората, които могат до толкова да завладеят съзнанието ми, че да искам да приличам на тях, да се докосна до всяка една част от тях, да предизвикат нездравото ми любопитство и младежки глад върху себе си. Но той е точно такъв! Както и тя! Чрез него я открих. А чрез нея, преоткрих себе си.
А него срещнах случайно – на една сцена, една нощ... и всичко започна. Запечата се в съзнанието ми с по-особената интонация на гласа си. Потърсих нещо за него – нищо специално, поредният актьор успял да ме впечатли. На следващата сутрин прегледах пиесите, в които участва. Харесвам думата “пиеса” – романтична ми е. Бяха малко, всичките странни и почти всичките – нейни.
Четох за нея – красива е. Четох и нея – още по-красива е, отколкото си я представях в началото... и прилича на мен. Или по-скоро... аз приличам на нея. Пише още по-красиво и от нея самата. Не е Весела Казакова, нито пък Елица Матеева, далеч е от тяхната стерео любов, облечена в стерео музика, поставена в стерео стая. Тя не е единично явление – тя е константа, особена константа. Константа за “...малка детска стая”, където “приятнострашно” “тихи невидими хора” се опитват да разберат света. Вечерта, когато прочетох някои от думите й, се обадих развълнувана на Гергана и половин час й говорих, че това съм аз след около 20 години.
Днес прекарах най-объркано-романтично-житейските си 50 страници. А след всяка една прочетена нейна дума, се чувствам още по-зависима. Като наркотик за сетивата ми, които пробужда със своите тихи размисли и нежни прегръдки за душата. Тя е едно от лицата на Капитал – интервюто е от 2007, а аз не мога да спра да го препрочитам и да мисля... дали и аз няма да съм там след онези горенаписаните 20 години, питана същите въпроси и отговаряща с почти същите отговори.
“Аз съм...
...Колекционер на спомени, ловец на мигове и пазител на тайни. С други думи - разказвач.
Дрехата?
Комбинация от черно и бяло. Харесвам черно-бялата фотография. Там всички изглеждат одухотворени и добре облечени.
Емоцията?
Състояние на духа и безкрайна тема за изследване. Понякога много ми пречи. Когато е в голямо количество, не мога да я контролирам.
Заблудата?
Нямало вълшебства и магии! Има! Как да няма?!
Случката?
Преди няколко седмици късно през нощта получих sms: Gledai 21 grama. Някой някъде беше гледал този филм и се беше сетил за мен. Не можах да заспя повече.
Тръпката?
Първата репетиция на "Малка пиеса за детска стая", когато чух друг да изрича текст, който аз съм написала. Сърцето ми се превърна в барабан.”
Тя е Явление!
В същото това интервю тя казва, че той е част от нейното вдъхновение. А от онази нощ, се превърна и в част от моето... както и възхищение. Възхищавам се от обаянието му. За първи път го усетих, когато се изправи и каза “Аз съм Малкълм и съм пълен неудачник” и ме зашемети... завинаги. Обаянието на погледа му, който се променя, когато влиза в роля и можеш да познаеш дали се усмихва по сценарий или в живота. Обаяние
то на очите му и усмивката в гласа му. Не знам дали всичко не беше от ролята и от либретото на Терънс Макноли, това ще ви кажа утре със сигурност, макар сама за себе си да съм убедена, че и
Той е Феномен!
