Не ми харесва... как като влезе в стаята и напомня за него... и ужасно боли – не той, но споменът. Обожавам този парфюм, искам да се опияня от аромата му, искам да заглуши сетивата ми, за изключи мозъка ми... да изтрие спомените ми. И повече да не го усетя... да не е нищо повече от... парфюм. Искам да се втренчвам в снимката, до толкова да се взирам в очите, толкова да попивам усмивката... че да ги запечатам на вътрешната страна на клепачите си, и когато отново отворя очи... повече да не ги видя. Искам да повтарям името, искам да го шептя цяла нощ, до толкова устните ми да свикнат да го изговарят, че отворя ли си устата... да отказва да го произнесе. И песента искам да слушам, до болка, докато дупката, която усещам в стомаха си, не ме погълне цялата, докато с текста не почна да се описвам и насън. И когато се събудя... да изоставя завинаги този образ. Снощи казва ми тя, че на неговата песен иска да танцувам... та аз дори да дишам не мога, когато я слушам! Застава той до мен с неговия парфюм и сетивата ми блокират... как да се отчуждя напълно, когато гъдела от косите му по врата си спомням?!
