17 март 2010

Денят е странен, а твоите очи...

Ако е вярно, е безумно, налудничаво и нередно. Каза ми, че не било честно – един от малкото бил... факт. Разбира се, не колкото се възхищавам от другия, от ръцете му и от думите му, от обаянието на отминалата му младостта. Но пак... позволяваше добро настроение, а какво повече да иска човек. Просто съм втрещена! А аз съм толкова страхлива, човек, плашлива... отказвам да го осъзная. Смея се истерично.