И тази нощ те сънувах, не знаеш. Всичко по старому беше, докато при себе си не скри ме.
В свят друг ме дръпна
и тишината там покри ни.
После ръката ми хвана, в прегръдката ти озовах се,
“не бягай” ми прошепна, но само спомен ми остана.
Глава на гърдите ти положих,
а ти косите ми целуна.
Но мен дали сънува ти същата тази нощ, не зная,
мога единствено да гадая...
