Позволете ми да ви разкажа нещо. Не ме познавате, а и аз няма да ви позволя да ме опознаете. Една тайна ще ви кажа за мен, при едно условие – обещайте ми, че няма да я издадете. Хайде, обещайте ми! Добре. И аз съм магьосница – Мерлин ме научи да бъда такава. Не, не този Мерлин. Когато той изпълваше света със своята магия, аз още бях невръстно дете, нямах представа как мога да влияя. Другият Мерлин, онзи, който с островърхата си шапка на звезди, успява да промени света пред очите ти за секунда... и да го направи такъв, какъвто ти желаеш да го видиш. Негова ученичка съм и смея да твърдя, че доста добре се справям. Може би дори вече мога да правя повече магии и от него.
Историята, която ще ви разкажа е съвсем банална, колкото и напълно неповторима... зависи от гледната точка. Както ви казах, аз съм магьосница. Не, не ми правете физиономии. Знам, че ми вярвате. Можете да усетите магията около мен, та вие дори можете да я докоснете, толкова е осезаема. Но няма да говоря за себе си, въпреки че обичам да го правя. Ще ви разкажа за едно момиче, с което се запознах преди известно време. Видях я в двореца ми, явно се беше загубила... а може би нарочно беше пристъпила прага му. Беше се подпряла на дебелата дървена врата и гледаше танцуващите. Казах ви, суетна съм, обичам около мен да се тълпят хора, обичам да ги омагьосвам, а най-силното ми оръжие е танцът.
Доближих се до нея. Беше нежна, тиха, от нея лъхаше живот. Приличаше ми на актриса от някой стар филм. Представих си я с вдигната в стегнат кок коса и кокетна рокля, излизайки от своята ретро кола. Поканих я да влезе, да се присъедини към танцуващите. Малко й трябваше, магията веднага й подейства... и тя й се отдаде. Напълно. Танцуваше всяка вечер, късаше обувките си, а за следващата отново си купуваше нови... за да скъса и тях. Хареса й, чувстваше се уютно. И аз я харесах, позволих й дори да се докосне до мен. Смея да твърдя, че се опознахме и сприятелихме.
Тя танцуваше...
Утре заминава. Прочетох го в очите й. Сини са. Тръгва си от двореца, от мен, от магията... Но аз съм магьосница! Казах й, че няма да я изоставя. Обещах... на нея. Скъпи спомени тя получи и на свой ред обеща да пази. С много обич дарихме я, тя в сърцето си я прибра. Мечтите на хората научи се да чете, като само погледа си на очите им спре. Хареса й в сън да живее и усвой умението да продължава да превръща реалността в това, което ТЯ желае.
Тя... танцува!
Магьосница е.
А ние просто ще я обичаме... винаги!
Танцуващите... и аз.
