Викаш ме, обръщам се.
Безгласна...
Стоя. Взирам се.
Не виждам.
Пред теб скривам се.
Очи отварям. В себе си съзирам те.
Говориш ми... май чувам те.
А може би въобразявам си гласа ти.
Ти ли говориш? Или думите ти от устата ми излизат?
Минаваш.
Забелязвам ли?
Потръпвам... и пак – май безлична съм.
Пък след време... дали наистина не ще изтръпвам, а претръпвам чак.
Трябва казваш.
Аз трябва отговарям.
Шептиш... аз се приближавам.
Мълчиш... отдръпвам се.
Поглед... допир.
Приближавам се... дъх.
Отдръпвам се... вик!
Слепота. Тъмнина. Лице... и едно НО.
Лудост. Думи. Тишина. Безпомощност...
Опит след опит.
Чувство до чувството.
Обърканост. Празнота.
Слепота. Светлина. Лице... и едно ДАНО.
Искам... да!
