Това ли слушаше, докато четеше? Добре се връзваше... А ти... може би с усмивка... каза ми Kiora – отново. Подхожда помислих си. Като малко дете... и да тичам или не? Понеже май... на безлюден бряг съм, а морето е самотно, а аз сила не знам... за поглед дали ще имам, а бяг да започвам? А може би спирка не мога да направя... или пък и аз не знам... понеже просто цвете съм. Само едно име... И... ще разказваш ли? А ако прочета ще разбера ли? Чети... Да!
