Помислих си мечтите ми трябва да записвам. Някой ден ще се върна към тях. Ще си спомня огледалото, ще усетя дъха му и с него отново ще ги нарисувам… както някога.
Единствени. Тогава очи ще затворя и ще извикам спомените. За да превърна кристалите в някогашната му топлина, която ме е изпълвала. Ръцете му ще си спомня, в очите му пак ще потъна, с тялото му отново ще се слея, в робиня за целувките му ще се превърна и в господарка на ласките му… както някога.
Единствени. Или пък в нощите - някои бъдещи, в другия свят ще се връщам, за да изживявам отново неосъществените мигове, които света ми са градили. Тайно сълзите си ще продължавам да подарявам, този път на себе си, измамена от съдбата, нямаща какво да разкажа, освен за сънищата, рисувани от плам и тъга. Звездите ще поглеждам, докато той, някъде далеч, усети по кожата си студен полъх. Ще го мразя… а може би ще го обичам… както някога.
Единствени!
Въздуха, който издишваш, аз да вдишвам…
Кожата ми аромата ти да попива…
