- Защо?
- Защото отношенията между хората са трудни.
- Ами ние?
- Ние не сме хора.
- ???
- Птици сме. Поне наполовина.
Учудих се, че всъщност ме познава... и то толкова добре. Макар и тя да ми каза, че толкова ми личи, когато съм ядосана, но за нея така или иначе съм отворена книга... предполагам. И все пак ми стана приятно – приятно от това, че просто ми помогна да не бъда чак такъв човек. Понеже... май щях да се окажа в криза... като вчерашната лятна буря, усещах я... вътре в мен. Благодаря ти!
Може би имам нужда да поговоря за нуждите, желанията, за ентусиазма, апатията, за опознаването и отчуждаването... а може би имам нужда просто да помълча... с някой.
Но това е различно от това, което ще направя – ще говоря, за тях двамата. Обичам ги, да... явно от малка са ми присърце. Обичам, когато ми казват на галено, без да се усещат, защото това е напълно естествено за тях, както и за мен. Силният й смях ми действа вдъхновяващо, разказите им ме развеселяват, а смеещите му очи озаряват и моите. А сега и онези мустачки... къдравите, кучешките, императорските – съвсем се връзват със семейството им. Както и караниците им, винаги предизвикват смеха ми... но не колкото историите им. Тази вечер ще бъде обагрена от спомените за две предложения, доста добре помнени, макар и едната не толкова добре разказана... може би нарочно. И все пак това събуди в мен човъркащото чувство, че аз никога до сега не съм я питала за това, дори не съм се сещала да го направя – макар да знаех за целувката, за влюбването, за запознанството, за танца... И все пак ми хареса, смях се с глас, дори си го представих – и двамата, такива луди и цапнати в устата, излязли там, сами, скрити зад храстите, ... и той го изцепва, а тя? Съвсем естествена се съгласява. И разказът върви без цензура. А това, с което продължихме беше дори още по-приятно. Защо човекът да се притеснява за голите си снимки в банята, когато на целослушание се говореше за нечии бебешки нужди?!
И за Любовта си говорихме... тя винаги ме пита, и винаги ми дава невероятни съвети, но днес май пропусна. Освен ако не броим разговора за гейовете... :)
А някой ден и аз ще спра да се страхувам и ще напиша поне един пост С имена... и то с важните имена.
