Помниш ли, когато с часове слушахме Total eclipse of the heart?
Помниш ли, когато с дни страхувахме се какво ни чака от тук нататък?
Помниш ли, когато с нощи не можехме да спим, заради болката?
Защото аз помня всяка крачка, която правех, а след нея се обръщах, сграбчвах вече отминал миг, стисках го в дланите си като пясък, изплаквах очите си и отново в началото се връщах.
Защото аз помня как нощем обгръщах себе си и се опитвах поне за миг да забравя дупката, която ме разяждаше отвътре, и да приспя чудовището, което така упорито продължаваше да ме съсипва.
Защото аз помня теб и твоите сини очи, както и неговите зелени, макар и помътнели от времето, твоят поглед, който непоносими рани ми нанасяше.
Но сега не говоря за теб, дори не мисля... поне не в момента. Просто преди тази песен винаги ми помагаше да изплача страховете си, но явно не и да изстрадам радостите си сега. Ти беше моето лично Слънце, но той сякаш се превърна в моята цяла Вселена.
Обзета от синята си меланхолия... от себе си в трето лице бягам... на страха сила да покори душата ми давам... сама в пропастта хвърлям се...
Нека тази нощ мен сънуваш.
Нека тази нощ за мен да мечтаеш.
Нека в съзнанието ти тайно промъкна се.
Нека залеза ти в моя цвят оцветя.
Нека за мен да те накарам да копнееш, да гориш, слаб да се чувстваш, от мен да се нуждаеш.
Нека образът ми да те преследва.
Нека в теб за мен поне за миг да се превърна.
И нека този миг бъде вечност.
And I need you now tonight
And I need you more than ever
And if you’ll only hold me tight
We’ll be holding on forever
I don’t know what to do and I’m always in the dark
I really need you tonight
Forever’s gonna start tonight
Total eclipse of the heart
Безкрайна е нощта за загубените души...
