Разкрива душата ми. Някой път пробужда усмивката ми... друг път пълни очите ми със сълзи. Храни душата ми с надежди... а след това изстисква живота от сърцето ми. Ражда мечтите ми, докато убива илюзиите ми. С едната ръка ме кани да полетя с нея... с другата ме дърпа надолу и малко по малко чупи крехките ми крила. И все така стои пред мен, и се усмихва, и ме милва. Пръстите й следите на сълзите ми проследяват и до контура на усмивката ми я довеждат. Долепена до стъклото, със собствения си дъх рисувам, от другата страна тя стои, примигвам, очи отварям, до мен застанала, пръстите ми ръководи, дишането ми контролира. Втренчено я гледам... и себе си виждам.
