Минутите броя...

Ти си като нежен цвят, скрит в розова мъгла,
как да те откъсна аз, но без да те нараня?

- Може да отнеме доста време.

- Знам...

- Мисля, че ще отнеме много време.

- Знам... И аз.

- Но мисля и че ще бъде нещо наистина дълготрайно.

- Надявам се... да. *усмивка*

- Не знам какво да ти кажа. Просто няма подходящи думи.

- Ще продължавам да ти пиша.

- Знам. И аз ще продължавам да чета.

- А за преди?

- Не мисли. Абстрахирай се. Тази история е твоята приказка.

- Той...

- Той и тогава беше необикновен, такъв какъвто е и днес.

- Знам. Онази нощ ме преследваха страхове. Оправдах го с това, че е момче.

- Така е.

- Тя ми отговори, че той е мъж.

- И това е така.

- Аз мисля, че е дете и мъж едновременно.

- *усмивка*

...