...защото не можем да спрем своя бяг.
Кристализира се Любовта.
Освобождава се ума от страха.
Солта продължава да ранява, себе си да създава, очите да замъглява.
Сърцето тупти, своето съкровище пази, песен му пее.
Помислите по-смели стават, от себе си крият се, а притесненията като черна сянка продължава да се промъква , когато нощта падне.
А синевата... в търсещите очи спотайва се.
И нашите 21 грама Любов... които сякаш в най-важните за нас се превръщат, и пазим ги, в мечтите си ги скриваме.
