Попита ме някога някой какво е да обичаш толкова силно. А аз отговорих му разрушаващо.
После попита ме какво е да те обичат толкова силно. И аз отново отговорих му същото.
Защото това е истината...
В нощта, заради Любовта плачеш, но за Нея копнееш. От Нея се страхуваш и пак към Нея се връщаш. Разпадаш се, а си мислиш, че се събираш, докато пред себе си видиш го да ти се усмихва през сълзи.
Градиш, за да разрушаваш; и рошиш, за да изграждаш. Но на страст такава окови не можеш да наденеш и в неин роб се превръщаш... за цял живот.
