Така е било писано... да се изгубиш, да се намериш, да ме намериш.
Четох и намирах себе си, четох и намирах него. А сега чета – и те губя. Губя цитатите, които исках да ти посветя, губя идеите, които исках да ти споделя.
Имам да ти разказвам за няколко усмивки, за няколко думи, за едно докосване. И ти имаш... за катедралите, за площадите, за фонтаните, за гълъбите, за аромата, за любовта, за очите, за усмивките – твоите и чуждите.
Днес пътувах в колата, вятърът, който нахлуваше от отворения прозорец, разрошваше и без това рошавата ми коса, а през очилата ми с леопардови рамки, гледах дърветата – и днес, на 11 април, видях, че са разцъфнали, раззеленили. И си помислих... на Яна, като на 17!
Яна, която реши да живее.
Реши да се изгуби, за да я намерят.
Реши да пътува, за да избяга.
Призна, че бяга, за да може да запази себе си.
Яна, която днес няма да е ничий изгрев,
няма да е и нечий залез,
а ще е просто Яна.
Яна, която не се страхува да бъде различна,
която не се срамува да бъде еднаква, когато душата й го пожелае.
Яна, която обича,
която обича да обича
и която обича да я обичат.
- ... Спомняш ли си кой беше първият въпрос, който ти зададох?
- Какво означава да си луд ли?
- Точно той. Този път ще ти отговоря без алегории: лудостта това е невъзможността да съобщиш мислите си на останалите. Сякаш си в чужда страна – виждаш всичко, разбираш какво става около теб, но си неспособен да се изразиш, да поискаш да ти помогнат, защото не знаеш езика, на който говорят.
- Всеки от нас го е изпитвал понякога.
- Всеки от нас е луд по свой начин.
Обичам те, Яна!
Обичам очите ти, обичам усмивката ти, и аз ,също така, съм пристрастена към думите ти. Ти си вдъхновение, Яна. Ти си муза. Обичам това, че си тук, че ме слушаш, че ме четеш, че ми помагаш, че ми говориш, че ми споделяш.
Ти си Неземна. Неземна, на която пожелавам смелост, отнесеност, цветове и много споделена Любов, съпътствана от красиви Мечти. Пожелавам ти да откриеш всичките Яни, които се крият в теб, да ги пуснеш на свобода, да ги опознаеш и да ги харесаш. Пожелавам ти да изпитваш силни чувства, животът ти да е украсен със ярки цветове, а очите ти да блестят с неугасващ огън. Пожелавам ти просто да се чувстваш като на 17, да живееш като на 17, да обичаш като на 17, да се смееш като на 17.
Просто БЪДИ на 17!
Твоя Вероника
