Топла пролетна нощ... или не чак толкова топла, колкото прохладна. И един дълъг разговор за Любовта – за Любовта като Любов, за Любовта като Отдаване, за Любовта като Болка. Спомен за едно майчино измъчване, обещание за не повече от три месеца сълзи и поредното признание за Влюбеност. Осъждане на егоизъм и опит за изкупване на вината с искреност. За Драмата – същата като моята, и Добротата – за помощта, Спасението, възраждането. И за истината – самотата, изгубването... и намирането. А може би не... Както тя каза: “Може би някоя върколачка”. Може би... да. А може би... Този мой Джейк.
