...
Мечтите направиха човека пред теб!
Многоточие..., защото то винаги казва повече от думите. Дори прекалено...
Точка... точка... точка...
06,28 / 14 март 2009 / Стаята на Мони и Сузи
Имах избора,... но изпитах невъобразимо желание да споделя с теб... за синьото...
Необятно, пораждащо страх, въплъщаващо магия, сенки, цветове и... красота.
А после чезне... и оставаш сам в светлината.
С обич?
А може би...
С Любов?
За да разкажа историята си, чуйте мислите им.
За да прочетете душите им, напишете думите ми.
Запечатани... мигове, моменти, съдби, мечти... усмивки, сълзи.
На сенките зад цветовете, на мислите пред изреченията.
Достатъчно човек и достатъчно жерав... протягам ръце, тичам, бягам. И Слънцето зад ъгъла наднича. Неземна, Отнесена...
Миг. Дихание. Мечта.
Очите затворени. Студът притихнал. Изпълнено обещание. Нарушена несложена клетва. Звук от прелистване. Меден глас.
Запечатани мигове от един имагинерен свят.
Усмивката... тя води двама млади.
Повече. Прекалено...
Многоточие...
На червения изгрев, зарадвала ме със споделеното в картичката й.
На момчето, чиито очи са низ от мечти.
И на мен, момичето с чашата, на нуждата да пиша егоистично, неразбиращо, загадъчно, невъобразимо.
Преди изгрев... небето е синьо. Даже ...прекалено... синьо.
А залезът – червен... достатъчно червен.
