-->
"When I was a child I spoke as a child, I understood as a child, I thought as a child; but when I became a man I put away childish things."
Edward D. Griffin
Погледни в далечината. Какво виждаш?
Поляна. Зелена. Окъпана в слънчева светлина. И капките роса... блестят като малки кристали.
Вдигни поглед. Погледни напред. Към хоризонта.
Детето присви очи и се вгледа. Светлината беше ослепителна. Сякаш две слънца се гонеха, играеха си.
Дядо... виждам две слънца. Но това не е възможно. Нали Слънцето е само едно и грее на небето, осветява всички нас?
Не, малкия. Слънцата са три. Едно, което е за всички нас, и две – само за късметлиите, срещнали ги и разбрали, че това всъщност са толкова истински слънца, колкото и онова горе.
Детето все така се взираше в далечината. А слънцата се приближиха и то видя, че всъщност това са две момичета.
На слънцата, които правят деня ми още по-светъл.
На звездите, които топлят нощта ми.
На душите, които свързват моята със света.
На очите, които викат усмивката ми.
На шепота, който успокоява демоните ми.
Но най-вече на приятелките, които ми позволиха да се докосна до сърцата ми.
Представям си го като един огромен двор, красива градина, в която децата играят, говорят, разбират и мислят като деца. А там, скрита зад един красив розов храст, има врата – забранена врата. Врата, която буди любопитството във всеки един, разпалва копнежа, привлича към себе си, призовава. Позволена за големите, забранена за децата. По стара традиция тази врата разкрива тайната си, когато детето навърши 18 години. Розовият храст прибира бодлите си, подарява една роза на човека, който стой пред него и го пуска да премине, да излезе на път – от жълти камъчета, водещ към незнайни земи.
Ето там стоите вие сега - на границата между детето и възрастния, между безопасното и рискованото, между сигурното и чуждото, обикнатото и обичаното.
А аз ще ви пожелая да продължавате да говорите, да разбирате и да мислите като деца, защото вие отдавна не сте деца в онзи смисъл на думата. Вие сте на тази златна среда, разделяща истинското от сюрреалистичното.
Нека небето ви бъде винаги синьо. Нека в него винаги да има по едно слънце, което да го прави ваше. Нека онзи ваш Никой, онзи ваш Някой, да се умори да бяга. Нека да затворите очи, полъхът на бриза да ви отнесе, и да усетите по устните си непозната топлина. Нека, когато отворите очи, той все още да е там. Нека мигът за вас е вечност, а вечността – миг.
Пожелавам ви да сте страстни, да сте буйни, да сте немирни, да сте емоционални. Да викате, когато ви се вика, да се смеете, когато ви се смее, да обичате, когато ви се обича.
Пожелавам ви да сте художнички, да сте писателки, да сте творци. Да рисувате себе си, да пишете съдбата си, да творите света си.
Искам да искате и да мечтаете, да копнеете и да изгаряте.
Нека сте толкова различни, колкото и еднакви.
Обичам ви!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
