Какви балони бе? Няма балони. Прекалено влюбено ни е, че да ни трябват балони. Или поне на мен. На теб? Ако искаш, ще ти надуем. Със специална форма. И на мен не ми трябва много – малко музика, малко усмивки, едни очи и много ритъм. Дали на сърцето, дали на музиката – няма значение, ритъм да има. И малко мартенички, че нали ще сме бели и червени, и шарени и бенбени. И знаете ли каквооооо... И така, представете си очите ни да бяха телевизорчета. И като погледнеш някой, да ти изписва със субтитри какво мисли той за теб. Е, нали нали, златно момиче, лесно щеше да е? А аз като отворена книга щях да се разхождам. Трябва да си купя намордник. Започва много да лудее, да се въодушевява, да бърза – а напред, а назад, не мога да го укротявам. Кажи ми, виждаш ли ме горе в небето, летейки, хванала в едната ръка балон с хелий, а в другата го държа на каишка, с намордник, защото иначе ще започне да крещи как му се обича? Сърцето... Виждаш ли?
