Ето я и нея!
Здравей на теб. Радвам се да те видя в един свят, готов да погълне всичко, което ти смяташ, че е излишно да затваряш в себе си.
Спомням си за поста и стъклените решетки... и все още не знам кой е той.
До сега четох, сякаш чувах гласа ти, слабо да нашепва написаните думи в ухото ми от безкрайно далечно разстояние.
Благодаря ти, че промени мнението си за блоговете. Сега чакам отговор от теб – помага ли ти този твой топъл шепот?
Ще те чета, мило момиче с все така лилава коса, дори и в момента да не е.
