- Даде ли писмото?
- Да. Преработено...
- Защо? Така е станало обикновено.
- Защото още не му е време да ме чете...
А той самият ме попита дали съм написала онези неща, за които му бях споменала... ами, не! Не още. Още твърде рано е...
А мисля, че трети или четвърти човек ми зададе въпроса как така съм си събрала мечтите във една. А самата аз от Бъдни вечер насам се опитвам да го напиша, а не мога ВСЕ ОЩЕ. Нещо ми пречи... и ме спира... и ме отнася да говоря за друго... и различно.
И не сме... по-различни.
Неделя вечер е! 21 септември 2008 (отново 21!) – втория ден след като се записах на танци, проведох един разговор... и видях част от мен... за секунда! Ето, тогава казаха ми Обича ми се, а сега аз ще го повторя – ОБИЧА МИ СЕ!
А сега... Пак съм тук... и обичам! И обичам! И обичам!!!
Да, става тъй понякога... обичаш, а не знаеш кой или какво. Сега се чувствам точно така – истинскА, както никога... и обичам... и обичам... и обичам!
Явно ми е запазена марка да усещам ТОВА в неделя вечер по-силно от обикновено. По-жива съм... и в същия момент – и по-апатична.
Напоследък дните ми се ограничават в четири неща. Това са танцът (а с него неминуемо и музиката), писането, четенето и любовта!
Да, става тъй понякога... любовта уморява, но пламъкът в телата ни ВИНАГИ побеждава!
А другото... просто го забравям, просто избледнява, просто изчезва. И не живее... Как утре ще се впусна в онзи материален и не-мой свят ли?... Не знам...........
Защото светът е сладък, ако ние усетим сладостта му, прозираща през объркания ни смях...
Това беше от желанията. Харесвах написаното. Подарих поне два часа, докато го създам в главата си така, както почти го виждах. Плаша се от това чувство на сигурност, което той ми вдъхва. Точно за това я попитах. Трябваше ми човек, който не ГО усеща. За това я и послушах – моята преценка беше... замъглена. Излъгана от откровението, на което съм способна, когато пиша на него.
I need some 1 who is there for me
I need some 1 who will care for me
Show me love
and be there for me…
……………………
Your beautiful eyes got me hypnotized…
