Ако бях сигурна, нямаше да питам. За това я и послушах. А и си казах, че трябва да спра да пиша на хората. А е толкова по-лесно... някой да те прочете. Което ме навежда на мисълта, че единствената, която някога съм чела, то това е онази моята Тя. А нея не е лесно да я чете човек. Но мен като че ли е по-лесно... или поне би било по-лесно да ме прочете той. Относително...
Отнесено!
Не харесвам неделя вечер. Даже може би мразя неделя вечер. С онази сграда не ме свързва нищо духовно... и въобще не искам да се връщам отново там с онези хора. В момента е точно ТАМ и ОНЕЗИ... Тъжно, нали?
А сега ще гледам някаква комедия с надеждата да ми се повдигне поне малко настроението. А ако не друго - или съвсем ще убие желанието ми да пиша, или ще го събуди. Както и да е... няма ме.
Филмът започва!
Ще помисля... какво ли ще стане, ако ме прочете.
И ще обясня заглавието на този пост.
Следва продължение...
