Общо пожелание няма да получите... защото различни сте. Само ще ви припомня – мечтайте, вярвайте и не се страхувайте.
На моето русокосо момиче:
Не позволявай на думите да те омагьосат – независимо дали са тези, които искаш да чуеш с цялото си съществуване, или онези, излезли от кошмарите ти. Не се предавай пред тях. Годината не започна много добре, затова ти казвам първо това. Иначе... знаеш – всичко, наистина всичко, което желаеш. И на теб ще кажа – не се страхувай да се пресегнеш и да си вземеш това, което желаеш – заслужаваш. И на мен ще го кажа...
На моя червен изгрев:
Престраши се да отвориш очи, да се впуснеш в свят, където и преди си била, позволи да бъдеш откъсвана и захвърляна, за да порастеш отново. Няма да е лесно, не се страхувай от трудното и непознатото (а може би познатото?). Кой е казал въобще, че се страхуваш...?! Може би аз се страхувам... Пожелавам ти ТВОЕТО СИВО НЕБЕ да се превърне във ВАШЕ СИНЬО НЕБЕ.
На моето вдъхновение:
(Онова, което Яна каза, че ще си напише, но всъщност няма... но кой знае дали не го пише в момента, докато аз пиша това?!) Ще пожелая себе си...
На моето Спасение и на моето Бягство:
Творчеството ми да процъфтява. Да има място и тази година, където да се чувствам сигурна и скрита. Място, достатъчно тайно, за да мога аз свободно да полетя или да потъна. И май, Отнесена, животът ти ще е по-дълъг, отколкото очаквах...
На онези другите мои Чудеса:
Да ви откъсне онази така желана ръка, за да полетите. (А на HYPHER-ките – нека тази година танците са повече от уроците, движението – от застоя, цветовете – от сенките и всеки ден да е 21 декември и ПОВЕЧЕ!)
Поздрав със Son’s Gonna Rise! Редно е годината да започне с нещо толкова ритмично, оптимистично, изгряващо, любовно и обнадеждаващо.
Песента на 1 януари 2009г. (дано и за годината).
