Всичко е в синьото, да... но в това по-синьото, не обикновеното, студено и смразяващо синьо, вледеняващо те със своята отдалеченост и непробиваемост. Онова другото синьо – на Моя Синеок и на Другия Синеок, преливащото и бушуващото, обичащото и чувственото, откровеното и магичното.
Избягах, за да мога да говоря за сините очи без да бъда съдена или оценявана, за да бъда Откровена със себе си до толкова, колкото и Неземна.
Наричаш твоя Реалност и го представяш. Наричам своя Сън и го скривам. Затварям го в себе си, за да доизградя образа СИ за него, който той ще разбие с откровените си сини очи или ще запази с издигнатата си непробиваема стена.
Колко време съм го чакала?
Колко нощи съм го сънувала?
Колко време ще го чакам?
Колко нощи ще го сънувам?
Моят сън е негов, моят сън е ТОЙ.
Дали устоявам ли?
Къде? Тук или там? В Реалността или в Съня?
Защото тук Да, но там Не.
Аз искам да те имам... до тебе да заспивам. Макар да знам, че няма как!
Вярвам, че МОГА и вярвам, че ЩЕ се случи, но не се надявам.
Ще призная нещо... признавам, че се привързах, не към него тук, но към него там и си мисля - ще се слеят ли образите... или ще ги запазя отделно един от друг? И кое е правилното, ако въобще има такова?
Колко дълго го гледам, колко силно го прегръщам... недей! – макар да знам, че няма как.
“Докато движенията ти не утихнат и не се загледаш в огледалото... “.
И ти* си като мен, за теб любовта значи свобода... и ти си като мен, с пътища безброй, един от тях е мой, ще те срещне с МЕН.
В четвъртък разбрах, че не се страхувам от Тези сини очи, поне за сега...
Даже са още по-сини!
И утре пак да те видя...
*И ти, и тя, и той
Откровена. Така се казва моето Бягство. И ето, днес отново избягах Тук, където бягах преди. Този път моите Откровени Кафяви Очи ще предизвикат въпроси, на които не мисля да отговарям.
Нашите Синеоки
Бъди в Реалността, аз отивам да Сънувам.
**И не ме е научил да му устоявам тук, сама се научих.
