“Прехапването на устните!”
Ама не са те причината.
По-натам идват те заедно с кавичките на
Яничка.
Да да, всичко това, всичко онова е в кавички.
Многоточието казва повече, отколкото мислиш,
а кавичките – по-малко, отколкото говориш.
Ама днескааа... друго си беше.
Днеска беше от онези дни,
които искам да се повторят пак
и се получава така, че уж да ми добре да си остана в нас,
на мен ми се ходи там,
защото то е станало тук.
Но така е,
като се почнe още от началото с хубава игра – ех този мой волейбол,
а още преди това НЕ си седнал на мокра седалка,
човекът, който по принцип винаги е на мнението, противополжно на твоето, от вчера насам се разбира с теб, та дори съгласява,
и си намираш бръчки по още 17-годишното лице, а дори 16,
ама от СМЯХ!
Е как да не се превърнеш в плодче, от онези по испански, там по козунаците, а?
Спешно си търся прилагателно,
свързано със храна,
две прилагателни,
достойни за близначки от различни майки,
Имаме мед, макар и малко горчив, лютив и тн, та даже не малко.
Ама и захар си имаме,
от предишния пост,
а още по-по-по-по-назад има и други захари. Същите де,
ама тогава май не бяха реални...
тя де – захарта.
А “захаросания”... добре дошли на кавичките! – какви неща прави 83.
Ама кажи ми, че не звучи добре?!
Последно – момиче, престани да пишеш глупости, които само ти си разбираш, а виж там те чакат 3 урока думи, та даже 4.
Опа!
КАВИЧКИТЕ забравих, ЯНА!
Edit: “Момиче, дрън-дрън.......”
А последно след последното:
Ухапах ли ви беееее?!
