Това, че една песен свършва, причина ли е да не я слушам?Не! Защото си я пускам отначало. И пак... и пак... и пак. Тя ще свърши, когато аз искам. А това може и да е никога.
Това, че някои песни ми напомнят миналото, причина ли е да не ги слушам?
При положение, че миналото не мога да върна обратно? Не мога да направя така, че да е безкрайно настояще...
* * *
Има песни, които могат да ме накарат винаги да се усмихна, независимо дали съм тъжна или не.
Има песни, които винаги могат да ме разплачат, независимо дали съм весела или не.
Онези песни, в които се пее за моя живот с моите думи.
Песните, които обличат мечтите ми в мелодия и ги разкриват пред света.
Песните, които събуждат в мен спомените и в сърцето ми взима връх това, което е било.
Така както за всеки ден има по една песен, така и за всяка песен има и по една емоция. А понякога и повече от една... песен или емоция?
А за вечно моите песни... слушам ги всички отново, без страх, без срам, без тъга, без вина.
Освен тази... 2 минути и 3 секунди, които трудно издържам, които карат корема ми да се свие, а очите ми затворят, заради вика на нетърпимата болка... моята или не?
* * *
9.За нищо на света(na villy)
