Съботата...

... започна озадачаващо.

Снимка

Сънят.
Кой сънувах ли? Кой може...

Преразказът.
Пресъздаването на емоции и ядове от миналото. Дълъг безкраен диалог със самата себе си.

Той.
ТОЙ е, мой си е, но ме побърква незаинтересуваността му. Дори да не е истинска, прояви я. ЗАБЕЛЕЖИ!!!

Молбата.
Добре. Но нормално ли е? Ще бъдем ли въобще някога? Дали ние ще станем малко по-малко ненормални, отколкото сме?

Пак стана обяд...
Дано само след 3 часа и малко повече не ми се съсипе теорията, която изработвам от четвъртъка насам... ако не и от срядата даже.

Love Lockdown