* Заслужава ли си?
Заслужава ли си всяка сутрин да се събуждаш, Слънцето да те посреща и светът да те изпитва?
Заслужава ли си да се запознаваш с нови хора, да намираш нови приятели, да се появяват нови врагове?
Заслужава ли си да се смееш на онези малки неща, които са така обикновени?
Заслужава ли си да плачеш за онези ситуации, онези истории и онези хора, които са там и не знаят какво ти е на теб?
Заслужава ли си да продължиш напред като не знаеш каква изненада се крие зад ъгъла?
Заслужава ли си отново да бъдеш разкъсан, при положение, че все още не си напълно цял?
Заслужава ли си да се бориш за неща, които са далеч от теб?
Заслужава ли си да мечтаеш без да се опитваш да постигнеш мечтите си?
Заслужава ли си да вярваш в чудеса?
...
Еми, да... Заслужава си!
Всеки един дъх, всяка една усмивка – твоя и чужда.
Всяко едно движение.
Всеки един поглед.
Всеки един човек, който се появява в живота ти. Самият факт, че той е минал през теб, обогатил те е с нещо от своята същност, си заслужава.
Заслужава си всяка една емоция, която краси света ти и го прави по-цветен. Без значение дали топлите или студените цветове преобладават...
Само да не са сиви.
Кои?
Мечтите...
А сега тръгни, напред, с отворени ръце, за да прегърнеш всички тези, които те чакат някъда там... по пътя. И от време на време поглеждай и назад, за да не забравиш онези, заради които си такъв. И по пътя си се спирай при всеки един, който мислиш, че си заслужава. Защото имаш цялото време на земята...
А сега ме викат в съня ми, имам да опознавам различни хора... които после ще се нарисуват сами и ще видя дали портретите им си приличат. Или ще изчезнат като мъгла... прах, вдигната от пътя и отнесена някъде... там.
