Забравих да си спомня

Обичам да знам, че до мен си ти
Обичам да усещам сърцето ти до моето
Обичам да си представям сънищата ти
Защото светът се върти
И всички спират
И тръгват отново
И се събуждат с усмивка
И заспиват със сълзи
Когато вечер възглавницата ти е мокра, а ти си самотен
Когато сутрин, надеждата я няма
Когато от другата страна, някой ти се усмихва
И променя деня ти
И осъзнаваш колко си важен
И колко обичаш...
Днес се смееш
И светът е по-красив
А утре си отново в онази пропаст,
От която не можеш да се измъкнеш
И си по-малко от жив
И повече от умрял
И по-объркан от всякога
Защото днес си щастлив
Докато вчера беше нещастен
Защото утре ще си спокоен
А след няколко дена бесен
И обичам дъжда по кожата си
Обичам слънчевите лъчи по лицето си
Обичам блясъка в очите ти
Обичам да паля страстта в теб
Защото това, което ти трябва
Е до теб
Защото това, за което мечтаеш
Е на крачка разстояние
На безкрайност време
С очи
Втренчени в небето
Поемайки слънцето в себе си
Светът променя се
Старо и ново не съществуват
Потъвам в небето
А колите се разминават
Бързо
Размазват се
Мога да видя слънцето
Моето време започва сега
Нашето време
И всичко си отива
И после се връща
И цветовете избледняват
И по-ярки стават
И въздишам
И гледам
И мечтая
И сънувам
И себе си
И теб
И си отиваш
За да се върнеш
И се обръщаш
За да ме погледнеш
За последен път
И идваш
За да ме напуснеш
И се усмихваш
За да заплачеш
А аз съм сама
И гледам небето
Не мога да дишам
Времето минава
А аз се взирам
За да видя теб
Мечтая
Питам
Къде си?
Защо те няма?
И цветовете избледняват
И после по-ясни стават...