Every single day… single hour… I could see your face……. single day.
И после всичко излетя, остана споменът за аромата....
а после си отиде и той,
и Твоята песен се превърна просто в песен,
а Ти
като цигареният дим изчезна...
и отнесе любовта със себе си.
Защото после кутиите със снимки хващат прах, скрити дълбоко в гардероба, а хилядите пликове остават неразпечатани, с писма непрочетени... хората – неразбрани, а душите – изгубени. А аз ходя сама по улицата, за да посрещна изгрева, когато някой от другата страна изпраща залеза. А слънцето просто обикаля и осветява всеки един от нас...
…….. Save me.
