И минавах през бюро “Изгубени вещи” да проверя дали са ги намерили... дълго време нямаше и следа от тях, просто бяха изчезнали... или някой ги беше откраднал. А аз продължавах да спя с телевизора пуснат и лампите включени... просто защото ме беше страх, че в тъмното ще го видя отново и ще го пожелая. И така с месеци... гледах как нещата изчезват, как нови се появяват, а тях все още ги нямаше. Когато един есенен ден, на един от рафтовете на стената, видях малка кутийка с надпис *Мечти* и разбрах, че съм се върнала отново в света на цветовете.
