Не обичам дългите постове... но този е такъв

Някак си... хора около мен, които са важни, които харесвам... но в следващият момент осъзнавам, че не знам нищо за тях. Те ми го казват. И е така. А наистина ме интересува. Но лесно ли е да разкриеш себе си? Лесно ли е да се довериш на някой, за да му разкажеш живота си?
Да. Лесно е. Лесно е, ако опиташ. Защото иначе се получава един омагьосан кръг, в който ти се въртиш сам около себе си, а хора, които мислиш, че те познават, са на километри от теб. И може би всичко е много по-различно от това, което виждаш в момента. И всеки ден призмата, през която гледаш, просто се променя, а заедно с това и светът около теб.
И колко малко хора ни познават наистина какви сме. И на колко малко споделяме това, което ни вълнува и мъчи. А тук... говорим за най-съкровените си чувства и споделяме тайните, които най-ревностно пазим от заобикалящия ни свят. Просто защото аз разговарям със себе си. Защото този, който го прочете, ще открие себе си в думите ми, а няма да търси мен.
Разговаря ми се сериозно. Имам за какво да говоря. И ми хареса това, което прочетох. И ще продължавам да чета. Имаш още един човек, който ще се интересува от това, което правиш.
Значение има.
Значение имаме и аз, и ти, и тези около нас, и всички, и всичко. Само трябва да открием каква е ролята ни. А за да го направим, трябва да споделяме... не само на непознати, не само на себе си. Да се доверим... на другите!