Преди три години... беше ново, и странно, и непознато, и неопределено. Спомените се преливат, не съм сигурна какво наистина се случи онези няколко месеца. Може би нищо... освен, че осъзнах, че няколко приятелства от старата школа ще си останат. Поне докато го искам...
Преди две години... беше забавно, вече не толкова ново, откачено по онзи детски начин, фотографско. Липсва ми... Не толкова хората, колкото самата година, всеки ден, моткането по коридорите и онова пътуване по рейсовете. Само ние си го можехме, само ние си го разбирахме. И не толкова ние-то, колкото смеха....... Защото просто се смеехме. На всичко!
Преди една година... беше познато и малко тъжно, и малко странно в началото, а после малко ново с някакво малко ново развитие на приятелствата, но много по-добро (погледнато от днес). Но драмата беше в повече, и умърлушените физиономии, и тъжните песни... и промените, които щеше да е хубаво да могат да се направят. Но... резултатите са на лице - новите решения, придържането към тях, и няколкото промени... но не в историята, а в мен. И все пак за добро, може би...
Тази година... приказката започна да се пише преди по-малко от десет дена.............. И не е невъзможно да е ного ного ного по-хубаво!
