Един свят,
по-голям от очакваното,
Но по-малък от желаното.
Онзи ден си мислех как навлизаме в живота на хората.. как се превръщаме от никой в някой за определени хора и обратното. Как някой напълно непознат днес на улицата, утре може да се превърне в значим за теб. Как ежедневията ни се преплитат и се променаме под натиска на някога напълно чужди хора. И накрая всички ставаме като една цяло. И в съзнанието ми излезе онази картина с преплетените и припокриващите се кръгове, подобни на онези на Ойлер. Прекарах вчера часове наред, рисувайки кръгове, празни пространства, места, където са един върху друг, или дори един в друг.
Станаха няколко интересни скици, драсканици, поместени на две страници, пълни с живот и противоречия. Опитах се да нарисувам как в моя живот чуждите животи се припокриват и влизаме в един, докато излизаме от друг. Осъзнах, че е прекалено трудно да го нарисувам, прекалено объркано, за да го разбера и прекалено лудо, за да го обясня.
Това ми мина през акъла още преди време. Когато училището ми ме запозна с един човек. В същото време аз влязох в неговия свят и той в моя. Участник в ежедневието му стана участник и в ежедневието на приятелка, а от там и в моето. От него се появиха и други хора, които навлязоха хем в нейния, хем в моя. И накрая се получи една огромна плетеница, която не искаше да ни пусне да си отидем.
Мислех си и с кой от къде се познавам и аз кой с кой съм запознавала и така нататък. Е, до никъде не стигнах.. лист, изписан с куп имена и безброй много стрелки, по-дебели и по-тънки. Накрая установих, че най-вероятно забравям повече от половината хора, които някога са изиграли някаква роля в живота ми, поне в близкото минало.
Та установих, че my own little world, не е въобще толкова малък. После направих някакви колонки: Приятелите, Враговете, Любовите, Лъжците и дрън-дрън. Е, изненада! Всеки един е бил в повечето от тези категории и се променя със всяка една секунда.
Не че не сме ние тези, които караме другите да се променят.
Не че не са другите тези, които карат нас да се променяме.
Както и да е... И все пак сме аз и близначката и всички други... Кръговете се припокриват напълно. А понякога дори само аз.. а другите ме гледат от отсрещния бряг.
Right?
Когато някой погледне в очите ми, заради мен и себе си, тогава ще ме види!
