Затвори очи... въпреКи това все още усещаше светлината през клепачите си. Един оранжев свят със светли слънчеви петна тук-там. Цветовете започнаха да се изменят бясно. Видя абсолютно всеки възможен нюанс... и после. Тъмнина... всичко стана черно и като че ли си отиде. Изгуби себе си. Напусна вселената. Внезапно отвори очи. Всичко беше наред. Тя дишаше учестено... а водата продържаваше да тече с монотонен звук.
Обичам да пътувам... но не обичам да си отивам, да се сбогувам и да пристигам на непознато място. Искам да затворя очи и когато ги отворя... да съм там, и всичко да е повече от наред.
