И лилавото се размаза.
Малки лилави капки се устремиха към земята,... разбивайки се в студения камък. За кратко всичко наоколо изчезна под лилавото езеро. Момичето се взираше с безизразни очи в отражението си...
А от писмото мастилото продължаваше да се разтича, докато сълзите й падаха като снежинки.
За по-малко от 10 минути светът се обръща и аз се озовавам на друго място. В бъдеще време. Един свят, напълно различен от досегашния, но и до болка познат. Раздвоението на личността, когато ти се радваш и чакаш с нетърпение, а другото ти, изплашено и отричащо, крещи срещу вселената. И броя дните отпред назад или отзад напред, с хора, които ме интересуват или не чак толкова. Същите тези звезди... тук далечни и самотни, а там близки и щастливи. Дали?? Отново..
