И дали не е тя най-красивото в един човек?
Или може би всичко е от значение….
Ох, не знам…. Вече нищо не знам.
А най-интересното е и че не искам да разбирам, омръзна ми все да търся отговори.
Искам да се загубя във въпросите….
Онази вечер изплува в съзнанието ми онзи спомен… Как бяхме в магазина, заради онази тъпа причина, а аз бях пленена от една усмивка и не виждах нищо друго.
Тогава я видях за първи път тъй искрена и грееща….
И от тогава сякаш съм ненаситна, когато става въпрос за нея………..
