Морските пръски.... Соленият им вкус.
Солено!... като сълзите.
Защото всички сълзи, които човек пролива, сякаш се вливат в него, правят го още по-необятно.
Морето е част от мен... Моето детство, моите мечти, моите рани – всички те са при него и ме чакат.
Ах, морето...........
Морската пяна...
Разбиващите се вълни...
Чайките...
Да ми мирише на море!
Да седна на плажа, зарила пръсти в нежния пясък, да се взирам в хоризонта, да ме гали хладният бриз и да си мечтая...
Имам дадено обещание за Бургас. Пазя си го в едно шишенце и чака да бъде изпълнено.
Ох........... и как ми липсва морето...!
Толкова много имам да му разказвам... толкова неща само за 12 месеца...
