И един ден всичко си отишло, освен тишината. В празнината, обаче, се появила една мечта. Тя се огледала наоколо и се изплашила от самотата и безнадеждността, които усетила. Минало се известно време, през което мечтата не спряла да се пита защо се е озовала на това място. Изведнъж се появила втора мечта, съвсем различна от първата.
И така те продължавали да стават все повече и повече. Направили си една малка вселена от мечти... Но както ненадейно се появявали, така започнали да изчезват една след друга. Докато нови се раждали, старите сякаш умирали.
Една вечер една туко-що създадена мечта, гледала звездното небе и попитала Защо? И тогава тишината й прошепнала, че когато всички я изоставили, тя се почувствала много самотна и си пожелала да има компания. Така била създадена първата мечта и една нова магия била направена на света. От тогава всяка една мечта, която се раждала, била нечие желание, което се появявало в тази вселена. Тишината също така обяснила, че мечтите никога не умират. Те просто се пренасят в друго измерение, когато се осъществят.
Така новородената мечта останала усмихната и загледана в звездите, очаквайки момента, в който и тя щяла да се сбъдне.
* ”Може да съм мечтател, но не съм единственият.”
Джон Ленън
