И продължаваш да си повтаряш, че всичко е наред... и се разминаваш с непознати... започваш да дишаш все по-тежко... чуваш собствения си дъх...
Започваш да ходиш все по-бързо и по-бързо. Звуковете се отдалечават...
Единственото, което чуваш... което сякаш пулсира в главата ти, е собственото ти дишане.
Искаш да се затичаш, да избягаш от всичко и всички... да се скриеш на някое сигурно място.
А когато седнеш и се огледаш около себе си, всичко е тъй обикновено и нормално, а ти се чувстваш... сякаш си излязъл от някакъв филм.
