Обикновен човек съм

С днешна дата аз записах... Избирам свободата.
Свободата да се чувствам щастлива, когато може би не всичко е толкова розово. Не че не мога да го направя. Нужно е малко вдъхновение... А то е навсякъде. Нужно е малко изкуство. Изкуството да си човек...
Щом и на това трябва вече да се учим....... до кога така? Докато се наложи някой да ни учи как да се усмихваме?
А отговорът – Не! Това сме ние. Ние, влюбените в живота. Ние, свободните да питаме.
Защо? Как? Какво?
Отговор?
Никога друг няма да ни даде отговор. Дори и да получим, не се знае дали той е предназначен за нас. Ние задаваме въпросите, ние откриваме отговорите.
Кои сме ние?
Тези, които не губим фокус.
Тези, които се взираме в слънцето.
Как ти виждаш света?...........
Отворил ли си достатъчно очите си, за да видиш цялата му прелест? Или един бегъл поглед ти стига, за да разбереш, че не може да си щастлив.
А светлото бъдеще е пред всеки, стига да не сложиш прекалено тъмни очила...... а може би се страхуваш от слънцето.
Вълшебството.... което се движи по улиците, което лети в небето, което живее в сърцето. А лицемерието и омразата го тъпчат... и ние им позволяваме.
Защото всеки се превръща в лице на показ.....
А този всеки е просто една мечта, заслужила да бъде осъществена.