Красивата стара улица...
Улицата, която е успяла да съхрани себе си.
На която времето просто спира.
Където не съществува минало и бъдеще, където винаги е било само сега.
Едно и също сега.
И барът, които те зове.
Където влизаш отново...
И пиеш с фалшиво име.
Барът, които съществува само днес, а носи спомени.
А ти се криеш от тях под фалшивата самоличност, но те са дори в цигарения дим.
Те се пропиват в това твое ново Аз.
И дори шарените дрехи не скриват болката ти.
А цветовете избеляват...
TV screen makes you feel small.........
