да се опиташ да разбереш и тяхната истина. Никога да не признаеш, че може би и ти грешиш понякога.
Но просто е толкова по-лесно да си сложиш маската на непобедим и безгрешен и винаги да си с високо вдигнатата глава... убеден, че всичко и всички са под теб.
А когато останеш вечер сам и свалиш маската и целия грим... Ето го малкото дете, наранено и самотно, и искаш някой да те прегърне. Но уви... всички са убедени в твоята сила и ти си отново сам...
